Детето възприема майката и бащата като едно цяло
Децата възприемат своята майка и бащата като неделимо цяло, и като най-важната част от самите себе си. Те обичат своите родители еднакво силно независимо от тяхното поведение. Отношението им към бащата и на бащата към тях винаги се оформя от майката. Жената се явява посредник между бащата и детето. Именно тя му превежда, какъв е неговият баща, кой е той и как то трябва да се отнася към него.
Майката запознава детето с бащата, тя определя степента на бащината значимост
Жената има абсолютна власт над детето и съзнателно или несъзнателно тя прави с него всичко, което поиска. Тази сила е дадена на жената от природата, за да може потомството да оцелее без излишно съмнение. Първоначално майката е целият свят на детето, а по-късно чрез себе си тя въвежда детето в света. Детето опознава света чрез майката, вижда света през очите й, фокусира се върху това, което е значимо за майката. Съзнателно и несъзнателно майката активно формира възприятието на детето. Майката запознава детето с бащата и определя степента на значимост на бащата. Ако тя не се доверява на съпруга си, то детето ще избягва баща си.
Отношението на бащата към детето също се формира от майката
Например, ако жената не уважава бащата на детето, то мъжът може да откаже да му обръща внимание. Често се повтаря една и съща ситуация. Достатъчно е жената да промени вътрешното си отношение към бащата и той неочаквано проявява желание, да види детето, и да участва в неговото възпитание. Това се случва дори когато бащата е игнорирал детето дълги години. Ако е нарушено вниманието или паметта, самооценката неадекватна, а поведението не е добро – душата на детето катастрофално се нуждае от бащата.
Отхвърлянето на бащата в семейството често води до прояви на интелектуални и психични затруднения в развитието на детето. То расте емоционално и физически здраво, когато се намира извън зоната на родителските проблеми – на всеки поотделно или като двойка. Тоест, заема своето детско място в семейната система.
Детето винаги „вдига знамето“ за отхвърления родител. Затова в своята душа ще се свърже с него по всякакви начини. Например, то може да повтори тежката му съдба, характер, поведение и т.н. И колкото по-силно майката не приема тези особености, толкова по-ярко се проявяват те в детето. Щом обаче майката искрено разреши на детето да прилича на своя баща и да го обича открито в детето се появява избор. То може да се свърже с баща си чрез обремененостите или да го обича директно – със сърцето си.
Детето е еднакво лоялно към майката и към бащата, то е свързано с тях чрез любовта
Когато отношенията в двойката стават тежки, детето, със силата на своята лоялност и любов, дълбоко съпреживява проблема, причиняващ родителската болка. То взима върху себе си толкова, че в действителност много облекчава душевните страдания, на единия или дори на двамата родители. Например, детето може да стане психологически равно на родителите: другар или партньор. И дори психотерапевт. А може да стане и повече от тях, заменяйки психологически техните родители. Такъв товар е непосилен както за физическото, така и за психическото здраве на детето. Все пак, в крайна сметка, то остава без своята опора – без родителите си.
Когато майката не обича, не се доверява, не уважава или просто е обидена на бащата. Би могла, докато гледа детето си, да вижда у него много проявления на бащата. В такъв момент, съзнателно или несъзнателно дава на детето да разбере, че неговата „мъжка част“ е лоша. Сякаш му казва: „Това не ми харесва. Ти не си мое дете, ако приличаш на баща си.“ И от любов към майка си, и още по-точно от дълбок стремеж да оцелее в дадената семейна система. Детето все пак се отказва от баща си, а следователно и от мъжкото в себе си.
За подобен отказ детето плаща твърде висока цена. В душата си то никога не си прощава това предателство. И задължително ще се накаже за това с провалена съдба, лошо здраве, неуспех в живота. Да живееш с тази вина е непоносимо, дори и ако тя не винаги е осъзната. Но това е цената за неговото оцеляване.
Мъжкото е много повече от приликата със собствения баща
Мъжкият принцип е законът, духовността, честта и достойнството. Чувството за мярка (вътрешното усещане за уместност и навременност). Социалната самореализация (работата по сърце, добрият доход, кариерата) е възможно само, ако в душата си човекът има положителен бащин образ.
Колкото и забележителна да е майката, само бащата може да инициира възрастната част в детето. Вие навярно сте срещали възрастни хора, които са инфантилни и безпомощни като деца? Започват много неща, имат различни проекти, но така и не довършват нито един от тях. Боят се да започнат нещо ново, да бъдат активни в социалната самореализация или пък не могат да кажат „не“. Или не спазват дадената дума, на тях е трудно да се разчита. Стават хора, които се боят да имат собствена гледна точка, съгласяват се с другите въпреки своята воля, „клякайки“ пред обстоятелствата. Понякога е обратното, такива, които се държат предизвикателно, воюват със заобикалящия ги свят, противопоставяйки се на другите хора, правейки всичко напук или дори се държат противозаконно. Или такива, за които е много трудно да живеят в социума, всичко е „прекомерно“ и т.н. Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя баща.
Само близко до баща си малкото дете учи границите
Като малки не познаваме нито собствениете си граници, нито тези на другите хора, не различаваме позволеното и непозволеното. Своите възможности и способности. Близко до баща си детето чувства как действа законът и неговата сила. С майката отношенията се основават на различен принцип – без граници, пълно сливане. За пример да вземем поведението на европейците (силно изразен мъжки принцип) и на руснаците (силно изразен женски принцип), когато се окажат в едно пространство. Европейците, на колкото и малко пространство да се окажат, интуитивно се разместват така, че никой да не нарушава ничии граници. Ако се появят руснаци, те ще запълнят всичко със себе си. Така със своето поведение те разрушават чуждото пространство, тъй като нямат свои собствени граници. Точно това представлява женското без мъжкото. Именно в мъжкия поток се оформят достойнството, честта, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена.
Ако жената уважава мъжа, а мъжът жената, децата също изпитват уважение към себе си
Децата, недопуснати от майката до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно), не могат леко – естествено да събудят у себе си зрелостта. За уравновесения, възрастен, отговорен, логичен и целеустремен човек – сега се налага да се полагат огромни усилия. Тъй като психически те са си останали момчета и момичета, и така и не порастват в мъже и жени. За решението на майката да отдели детето от бащата, човек плаща цял живот невероятно висока цена. Сякаш той е загубил благословията на живота.
Според Берт Хелингер „Ако жената уважава мъжа, а мъжът жената, децата също изпитват уважение към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) у децата. Малките възприемат това като лично отхвърляне.“
Практиката ми с деца, тийнейджъри и възрастни ми е показала, че най-силната човешка болка, имаща дългосрочни последици, е болката от загубата на родителите в душата. Именно тази загуба често е причина за депресията. Затова за облекчаване живота на детето и пълното му оздравяване е важно не толкова физическото присъствие на родителите, колкото доброто и почтително отношение към тях в душата му. Сякаш родителите никога не са изоставяли детето, а стоят зад гърба му. Стоят като ангели-хранители. И така от първия до последния ден в живота на човека. Не е случайно, че от десетте заповеди само една има обяснение и мотивиране – петата. „Уважавай баща си и майка си, за да живееш на земята дълго и щастливо.“ Именно това знание позволява на човечеството да оцелее, оставяйки духовно и физически здраво.
Да, всеки от нас е продължение и резултат от сливането на два потока на живота: майчиното и бащиното. Съгласявайки се с това в детето, приемайки неговата съдба такава, каквато му е дадена – ние му даваме шанс да расте. Точно това е родителската благословия за Живота.„
Автор: М.В. Луковникова
Превод от руски: Виолета Спасова